Д-р Цветана Даракчиева: Има моменти в операционната, в които са минали секунди, а имаш чувството, че са минали часове
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Цветана Даракчиева е ученик на Медицинския факултет при МУ – София. Завършва медицина в през 2021 година
От 2017 до 2021 година е болногледач в Клиника по анестезиология и интензивно лекуване в УМБАЛ " Света Екатерина ". От 2021г. е специализант в Отделението по анестезиология и интензивно лекуване на УМБАЛ " Софиямед ".
Член е на българското сдружение по анестезиология, ESRA (European society of regiоnal anaesthesia and pain therapy), ЕSICM (Еuropean society of intensive care medicine).
Участва в национални конгреси и конференции по специалността.
Д-р Даракчиева, по какъв начин избрахте медицината за своя професионална орис?
Винаги съм желала да бъда доктор. Не е било някакво непринудено решение, претекстовете ми да потегли по този път са доста. В учебно заведение доста харесвах биологията и естествените науки. Винаги ми е било забавно по какъв начин действа организма, каква е връзката му с околната среда и по какъв начин протичат процесите в тялото. Освен това смятах, че това е една публично значима специалност, от която удовлетворението е доста огромно. Много способства и фактът, че израснах измежду лекари. Те насърчиха този мой интерес, демонстрираха ми, че се изискват доста качества, труд, себеотдаване, само че крайната цел си заслужава. Благодарна съм им и до през днешния ден.
Кога решихте, че анестезиологията е Вашето предопределение?
Изборът ми да бъда анестезиолог надалеч не беше толкоз безапелационен, колкото изборът ми да последвам медицина. Още от началото на следването смятах, че ще специализирам вътрешни заболявания и в частност ендокринология или кардиология. В трети курс обаче започнах работа като болногледач в Сърдечна реанимация на УМБАЛ „ Света Екатерина “. Просто там имаше свободни места за студенти, не е било някакъв умишлен избор. В началото ходех със боязън на работа. Целта ми беше да устоя шест месеца там. Цялата инсталация, монитори, апарати, спешността, всичко ме стресираше. Малко по малко обаче тази компетентност от ден на ден започваше да ми подхожда.
Изключително сложна, свързваща всички медицински специалности, изискваща предвидливост и доста обширни медицински знания. Не знаех дали владея нужното, само че ужасно доста ми харесваше концепцията да съм анестезиолог. И по този начин откакто прекарах съвсем цялото си следване, работейки в реанимация, взех решение това да е и моята бъдеща компетентност.
Разкажете за първите си стъпки в специализацията – кои са най-ярките Ви мемоари от първите наряди, какво научихте при първите сериозни обстановки?
Започнах да специализирам в разгара на Коронавирус пандемията. Няма да укривам – в действителност ми беше доста мъчно. Пандемията и лекуването на COVID беше предизвикателство за доста опитни анестезиолози, да не приказваме за мен – аз бях специализант.
Специализацията ме научи на доста неща. Не приказвам единствено за практическите умения, а по-скоро по какъв начин да отвръщам в сериозните обстановки, по какъв начин да не разрешавам на суматохата да ме превзема, да оставам спокойна, с цел да мога да мисля трезво, да взимам бързи и съответни решения.
За късия си професионален път дотук видях в действителност сериозни обстановки. Има моменти в операционната зала, в които са минали секунди, а имаш възприятието, че са минали часове. В такива моменти човек се активизира и стартира да работи. Без непотребни страсти, като претегля рисковете по отношение на изгодите, като взима съответни решения. И всичко това се случва доста бързо. Добрият анестезиолог планува и профилактира затрудненията доста преди да са се случили.
Кои са Вашите учители в специалността?
Много хора през годините са съдействали за развиването ми като доктор и като предстоящ анестезиолог. Мисля, че от всеки може да се научи нещо. Благодаря на всички. Тук е моментът да благодаря и на всички сътрудници от Отделение по анестезиология и интензивно лекуване на УМБАЛ „ Софиямед “, дружно с доктор Върляков, който с изключение на шеф е и началник на специализацията ми. Всеки един от тях ми е помагал, учил и обяснявал. Много съм признателна на всички и се надявам още дълго време да работим дружно.
Как бихте желали да се развивате, към кои тематики и проблеми от анестезиологията и интензивното лекуване проявявате максимален интерес?
Все още съм в доста начален стадий на професионалното си развиване, по тази причина смятам, че е рано да се лимитирам в съответна област от анестезиологията. Със сигурност обаче желая да придобия повече опит в локо-регионалните техники за обезболяване, упойка при деца, TIVA (total intravenous anaesthesia) и други. Интересуват ме и много въпроси, обект на интензивното лекуване като лекуване на септичните положения, парентерално хранене, мястото на ултразвука в интензивното поделение, бъбречно – заместителна терапия.
Кои етични правила – човешки и професионални, се стремите да спазвате в общуването с пациенти и сътрудници постоянно и при всички условия?
Уважение и неприкритост, както към пациентите, по този начин и към сътрудниците.
Кое съгласно Вас е най-важното, с цел да работи един екип пълноценно и без напрежение?
Приемственост и приемливост. Важно е сътрудниците с опит и познания да ги предават свободно на по-неопитните, да разрешават на младите лекари да се развиват професионално, по мед и масло. Да чуват мнението им и когато е належащо да демонстрират самообладание и доверие. От друга страна по-младите членове на екипа да се вслушват в препоръките, да задават въпроси, да не са самонадеяни, тъй като медицината е екипна работа, никой не може самичък, всички сме подвластни едни от други, а задачата е обща – богатството на пациента.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време? Коя е най-хубавата отмора за Вас?
Доста деен човек съм. Карам ски, търча, играя тенис, в последно време много се възпламених по въздушната йога. Освен това боготворя да пътувам, само че даже и да съм вкъщи постоянно си намирам нещо за правене. Не обичам да пасувам.
Коя своя фантазия бихте желали да видите сбъдната в близко бъдеще?
Успешно взет изпит за компетентност през идната 2025 година.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Цветана Даракчиева е ученик на Медицинския факултет при МУ – София. Завършва медицина в през 2021 година
От 2017 до 2021 година е болногледач в Клиника по анестезиология и интензивно лекуване в УМБАЛ " Света Екатерина ". От 2021г. е специализант в Отделението по анестезиология и интензивно лекуване на УМБАЛ " Софиямед ".
Член е на българското сдружение по анестезиология, ESRA (European society of regiоnal anaesthesia and pain therapy), ЕSICM (Еuropean society of intensive care medicine).
Участва в национални конгреси и конференции по специалността.
Д-р Даракчиева, по какъв начин избрахте медицината за своя професионална орис?
Винаги съм желала да бъда доктор. Не е било някакво непринудено решение, претекстовете ми да потегли по този път са доста. В учебно заведение доста харесвах биологията и естествените науки. Винаги ми е било забавно по какъв начин действа организма, каква е връзката му с околната среда и по какъв начин протичат процесите в тялото. Освен това смятах, че това е една публично значима специалност, от която удовлетворението е доста огромно. Много способства и фактът, че израснах измежду лекари. Те насърчиха този мой интерес, демонстрираха ми, че се изискват доста качества, труд, себеотдаване, само че крайната цел си заслужава. Благодарна съм им и до през днешния ден.
Кога решихте, че анестезиологията е Вашето предопределение?
Изборът ми да бъда анестезиолог надалеч не беше толкоз безапелационен, колкото изборът ми да последвам медицина. Още от началото на следването смятах, че ще специализирам вътрешни заболявания и в частност ендокринология или кардиология. В трети курс обаче започнах работа като болногледач в Сърдечна реанимация на УМБАЛ „ Света Екатерина “. Просто там имаше свободни места за студенти, не е било някакъв умишлен избор. В началото ходех със боязън на работа. Целта ми беше да устоя шест месеца там. Цялата инсталация, монитори, апарати, спешността, всичко ме стресираше. Малко по малко обаче тази компетентност от ден на ден започваше да ми подхожда.
Изключително сложна, свързваща всички медицински специалности, изискваща предвидливост и доста обширни медицински знания. Не знаех дали владея нужното, само че ужасно доста ми харесваше концепцията да съм анестезиолог. И по този начин откакто прекарах съвсем цялото си следване, работейки в реанимация, взех решение това да е и моята бъдеща компетентност.
Разкажете за първите си стъпки в специализацията – кои са най-ярките Ви мемоари от първите наряди, какво научихте при първите сериозни обстановки?
Започнах да специализирам в разгара на Коронавирус пандемията. Няма да укривам – в действителност ми беше доста мъчно. Пандемията и лекуването на COVID беше предизвикателство за доста опитни анестезиолози, да не приказваме за мен – аз бях специализант.
Специализацията ме научи на доста неща. Не приказвам единствено за практическите умения, а по-скоро по какъв начин да отвръщам в сериозните обстановки, по какъв начин да не разрешавам на суматохата да ме превзема, да оставам спокойна, с цел да мога да мисля трезво, да взимам бързи и съответни решения.
За късия си професионален път дотук видях в действителност сериозни обстановки. Има моменти в операционната зала, в които са минали секунди, а имаш възприятието, че са минали часове. В такива моменти човек се активизира и стартира да работи. Без непотребни страсти, като претегля рисковете по отношение на изгодите, като взима съответни решения. И всичко това се случва доста бързо. Добрият анестезиолог планува и профилактира затрудненията доста преди да са се случили.
Кои са Вашите учители в специалността?
Много хора през годините са съдействали за развиването ми като доктор и като предстоящ анестезиолог. Мисля, че от всеки може да се научи нещо. Благодаря на всички. Тук е моментът да благодаря и на всички сътрудници от Отделение по анестезиология и интензивно лекуване на УМБАЛ „ Софиямед “, дружно с доктор Върляков, който с изключение на шеф е и началник на специализацията ми. Всеки един от тях ми е помагал, учил и обяснявал. Много съм признателна на всички и се надявам още дълго време да работим дружно.
Как бихте желали да се развивате, към кои тематики и проблеми от анестезиологията и интензивното лекуване проявявате максимален интерес?
Все още съм в доста начален стадий на професионалното си развиване, по тази причина смятам, че е рано да се лимитирам в съответна област от анестезиологията. Със сигурност обаче желая да придобия повече опит в локо-регионалните техники за обезболяване, упойка при деца, TIVA (total intravenous anaesthesia) и други. Интересуват ме и много въпроси, обект на интензивното лекуване като лекуване на септичните положения, парентерално хранене, мястото на ултразвука в интензивното поделение, бъбречно – заместителна терапия.
Кои етични правила – човешки и професионални, се стремите да спазвате в общуването с пациенти и сътрудници постоянно и при всички условия?
Уважение и неприкритост, както към пациентите, по този начин и към сътрудниците.
Кое съгласно Вас е най-важното, с цел да работи един екип пълноценно и без напрежение?
Приемственост и приемливост. Важно е сътрудниците с опит и познания да ги предават свободно на по-неопитните, да разрешават на младите лекари да се развиват професионално, по мед и масло. Да чуват мнението им и когато е належащо да демонстрират самообладание и доверие. От друга страна по-младите членове на екипа да се вслушват в препоръките, да задават въпроси, да не са самонадеяни, тъй като медицината е екипна работа, никой не може самичък, всички сме подвластни едни от други, а задачата е обща – богатството на пациента.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време? Коя е най-хубавата отмора за Вас?
Доста деен човек съм. Карам ски, търча, играя тенис, в последно време много се възпламених по въздушната йога. Освен това боготворя да пътувам, само че даже и да съм вкъщи постоянно си намирам нещо за правене. Не обичам да пасувам.
Коя своя фантазия бихте желали да видите сбъдната в близко бъдеще?
Успешно взет изпит за компетентност през идната 2025 година.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ